Следвайте Гласове в ТелеграмПроф. Богдан Филов – блестящ учен и противоречив

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Проф. Богдан Филов – ослепителен академик и спорен общественик

В устрема си да угодят по всевъзможен начин на своите господари, българските царедворски министри подписват смъртна присъда за българските евреи:

“На съображение член 1 от закона за възлагане на министерския съвет и обвързваните с него въпроси, утвърждава се следното:

Възлага се на комисаря за еврейските въпроси да изсели от рамките на страната в съглашение с немските управляващи 20 000 души евреи.

Присъствали министри: Богдан Филов, Петър Габровски, Борис Йоцов, Добри Божилов, Никола Михов, Никола Захариев, Христо Петров, инж. Дим. Василев, инж. Васил Радославов.

Настоящото разпореждане не предстои на обявяване в Държавен вестник. Вярно с оригинала, н-к на канцеларията – М. Стефанов. ” (из Документ от Държавния архив)

Цар Борис и Богдан Филов на среща с Хитлер

Богдан Филов е български археолог, учител и политик. Той е министър-председател на България в интервала 1940 – 1943 година, регент е на малолетния цар Симеон II през 1943 – 1944 година,  а също така е министър на националната култура от  1938 до 1942 и министър на външните работи в интервала 1942 – 1943 година Той е един от най-спорните български политици, упрекван за включването на България във Втората международна война на страната на Тристранния пакт, както и за провеждането на прогерманска политика. По време на комунистическия режим името му даже е зачеркнато от научната и политическа сфера. 

1 март 1941 година, Богдан Филов чете тирада във Виена при присъединението към Тристранния пакт

Управлението на професора ще се запомни и с един от най-позорните моменти в историята на България. Под немско въздействие на 21 януари 1941 година влиза в действие Законът за отбрана на нацията. Това е акт на антисемитизъм – евреите изгубват гражданските и политическите си права, лишават им се парцелите, планува се съсредоточаване на еврейското население в избрани точки на страната и са неразрешени смесените бракове.

" 11.III. Четвъртък. Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина. Даде ми да прочета телеграмата, с която се желае да се назначи един комитет от трима евреи, с цел да посочат лицата за изселване. Казах му, че това ние не можем да приемем и си резервираме правото да посочим ние лицата. Преди това обаче би трябвало да уредим техническите въпроси по изселването. Той предложи да почнем с една група от 100 деца, за които М {инистерството} на вътр {ешните} работи дало единодушието си и за които ще са нужни единствено два вагона. Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги одобряват и тях всички в Палестина. Възразих му, че е към този момент доста късно, тъй като те след няколко дни потеглят. На въпроса му къде отиват, отговорих: “В Полша ”. “Това значи, че те отиват на гибел ”, сподели той. Обясних, че това е пресилено и че те ще бъдат използувани като служащи, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно. Възразих остро, че не можем да приказваме в днешно време за човещина, когато така безмилостно се избива мирното население на огромните градове. Той незабавно се съгласи с мене, като уточни преди малко станалото нахлуване от англичаните на град Рен в Британия. (Става дума за региона Бретан във Франция.) Из „ Дневника на Богдан Филов “

Български учени на излет край Своге. От ляво на дясно: проф. Гаврил Кацаров, доктор Богдан Филов, Рафаил Попов, Васил Аврамов, Никола Мушмов (прав), незнаен, проф. Йордан Иванов, незнаен, Атанас Чилингиров (?), край р. Искър, лято 1914 година

Богдан Филов учи в Карлово и в Пловдив, а през 1900 година приключва Първа мъжка гимназия в София. През есента на 1901 година, Филов получава стипендия за образование по класическа лингвистика в Лайпциг. През 1902 година стартира усилени занимания по латински език, старогръцка история, история на Древен Рим и др. През идната година и половина специализира в Бон, Париж, Мюнхен и Рим, където се усъвършенства в специалността. Макар и прекомерно млад, Богдан Филов е един от най-подготвените български археолози през първото десетилетие на XX век. Започва преподавателската си кариера през 1914 година като частен доцент по археология на източните и класическите нации в Софийския университет, а от 1920 година е постоянен професор, титуляр на Катедрата по археология и история на изкуството. Филов последователно се издига в преподавателската специалност: става декан на Историко – филологическия факултет през 1924 година и заема поста на ректор на университета в интервала 1931 – 1932 година Лекциите му се посещават освен от студенти по история, което приказва за това какъв учител е бил Филов. Макар и постоянно да е влизал в пререкания със свои сътрудници и да е търсил повече пари за разкопките си и за други планове от Министерството на националната култура, несъмнено Богдан Филов е изтъкнат академик и почитан учител.. В допълнение на гореспоменатите обстоятелства би трябвало да отбележим и редица негови почетни трофеи: почетен лекар (honoris causa) на Атинския университет, Берлинския университет, Будапещенския университет и на университета в Падуа.

Професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов поставят клетва като регенти на изключително съвещание на Народното събрание. София, 11 септември 1943 година

Като министър-председател Богдан Филов е един от най-големите последователи на ограничение на университетската автономност  чрез прокарването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните чиновници. Недоволството на академичната гилдия е управлявано от ректора проф. протопрезвитер Стефан Цанков, който стачкува пред премиера от името на Академичния съвет.

Управлението на професора ще се запомни и с един от най-позорните моменти в историята на България. Под немско въздействие на 21 януари 1941 година влиза в действие Законът за отбрана на нацията. Това е акт на антисемитизъм – евреите изгубват гражданските и политическите си права, лишават им се парцелите, планува се съсредоточаване на еврейското население в избрани точки на страната и са неразрешени смесените бракове. По-късно е основано Комисарство по еврейските въпроси с началник Александър Белев (привърженик на хитлеристката идеология). Въпреки че България остава в историята като страната, съумяла да избави своите жители от еврейски генезис, близо 12 хиляди евреи от „ новите земи ” са депортирани в немските концентрационни лагери под предлог, че не са български жители. Това води до първата пробойна в ръководството на Филов – 43 депутати се опълчват на депортирането. Професорът неотложно се задейства и желае избор на доверие на следваната от него политика.

Филов е упрекван за включването на България във Втората международна война и подписването на протокола във Виена за присъединение на страната ни към Тристранния пакт на 1 март 1941 година Коректно е да отбележим, че макар опитите на цар Борис III да предотврати войната, нападателната политика на Хитлер няма по какъв начин да бъде избегната. На север от река Дунав е ситуирана 680 хилядна немска войска, което на процедура оставя без избор българските управляващи. За присъединението към пакта Филов написа следното в своя дневник:

        „ Изобщо присъединението на България към пакта таман в този миг, когато толкоз ни заплашват и Оста има неуспехи, се цени прекалено много. Изглежда, сякаш се е включила велика мощ, а не дребна България. ”

На 1 март 1941 година министър председателят Богдан Филов (с мустаците) подписва в двореца Белведере във Виена присъединението на страната ни към Тристранния пакт

Преди да подпише контракта, България се интересува най-вече от дейностите на Югославия. Западните ни съседки влизат във войната на страната на Тристранния пакт на 27 март 1941 година, само че два дни по-късно след прелом, осъществен от група офицери и политици, свързани с английските секрети служби, Югославия излиза от подписания съюз. Това в реалност усложнява обстановката, защото България към този момент би трябвало да води борби освен с Гърция, само че и със западната си съседка.

 Богдан Филов разкрива политическата си идеология в „ Пътят на България ”. Там той излага визията си за засилен властнически и безпартиен режим, сплотяващ всичко най-ценно и значимо към царската корона. Засегната е и битката против комунизма. За разлика от царя, той желае спиране на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики и е основно настоящо лице в антиболшевишката галерия, открита на 27 септември 1942 година

Проф. Богдан Филов на посещаване в Италия при Мусолини

След гибелта на Н.В. цар Борис III на 28 август 1943 година, Филов е първи регент в Регентския съвет (другите двама са княз Кирил и ген. Никола Михов) на малолетния цар Симеон II. Този съвет опонира на Търновската конституция – в него влиза член на царското семейство (това е забранено), а изборът му не е законен, защото това следва да бъде направено от Обикновеното национално заседание. Върховният закон пък изисква съветът да бъде определен от Велико национално заседание. Съветът продължава прогерманския курс на България макар загубите на Хитлер на бойното поле.

Източници: bulgarianhistory.org, baricada.org